Елементи от килими на различни етноси в България правят платнени торбички и стари стъклени блокчета уникални
Ученици от Професионалната гимназия по моден дизайн във Велико Търново извадиха от нафталина елементи от стари чипровски, котленски, арменски и турски килими. Фигури с различна символика от килими на различни етноси, живеещи на територията на България, заживяха отново върху платнени торбички за многократна употреба и стари стъклени блокчета от преградни стени. Преди да се заемат с предизвикателството, гимназистите проучиха внимателно значението и начините на създаване на фигурите. За това особено полезна им бе срещата с холандеца Якоб Ван Бейлен, който притежава най-голямата колекция от стари чипровски и котленски килими и солидни познания за килимарството в България през последните няколко века. За историята и символиката в арменските килими младежите научиха от Хермина Емирян, а доц. д.и.н Саша Лозанова – преподавател по история на изкуството и автор на книгата „Българската художествена тъкан“, обобщи и надгради тези знания.
„Във всяка от културите елементите в килимите са свързани с рода и неговото пребъдване във времето. Има символи за годеж, сватба, сродяване, плодородие…“, казват младите творци. Те избират отделен елемент, който рисуват върху торбичките или стъклените блокчета. Идеята им е накрая да имат своеобразна арт инсталация с графично представени еднакви мотиви в килимите на отделните етноси. Да покажат и влиянието, и преплитането в културите. От наученото и практиката досега гимназистите вече са наясно, че символиката на орнаментите в килимите на народите е обща и е свързана основно с благоденствието на рода.
Творческите занимания на учениците от Професионалната гимназия по моден дизайн във Велико Търново са част от уъркшоп „Културно многообразие“ по проект „EU COOLтура“. Проектът е създаден и се изпълнява от Българско училище за политика „Димитър Паница“ с подкрепата на ЕС. Образователния експерт Марияна Георгиева е ментор на заниманията на учениците от гимназията в старата българска столица.
Направеното от младежите от Велико Търново ще бъде показано на специално организиран форум в София заедно със създаденото от техните връстници от Професионалната гимназия по дизайн в София и 18 СУ „Уилям Гладстон” .
Елементите в килимите ни са древни. Срещат се в изделия от камък и дърво, в римски мозайки и стенописи
Елементите и мотивите в килимите по нашите земи са отпреди хиляди години. Могат да се срещнат в култови керамични и каменни изделия, в римски мозайки и стенописи. За да се претворят те в килимите са изминали много дълъг исторически път. Това каза доц. д.и.н Саша Лозанова, преподавател по история на изкуството, история на дизайна, изкуството в дизайна и автор на книгата „Българската художествена тъкан“. Доцент Лозанова бе гост на ученици от Професионалната гимназия по моден дизайн във Велико Търново, които участват в проекта „EU COOLтура“ на Българското училище за политика „Димитър Паница“. Д-р Лозанова показа на ученици от специалност „Моден дизайн” снимки на интериор на български възрожденски къщи отпреди два века, където килими могат да се видят върху пода, върху местата за сън, като декорация над огнището. Изследователи са открили, че в тези килими и в ориенталски килими от немски колекции има немалко сходство. В тях могат да се видят елементи като стилизирана арка, която е срещана най-често в молитвени килими, стилизирани варианти на дървото на живота, което присъства във всички изкуства от най-древни времена, стилизирани човешки лица, които имат функция на амулети –пазят от зло ползвателите на този предмет. В някои килими, подобно на икони, картини и др., има и надписи, които дават информация за датата на създаването на килима, за неговия създател. Според доц. Лозанова се е вярвало, че с направата на подобни красиви творби се осигурява щастлив живот след смъртта. Разбираемо по-семплите екземпляри се ползвали в земния живот от не толкова представителни и богати клиенти, докато пищните килими са красели домовете на заможните фамилии.
„В страни като Турция и Индия съм виждала как това наследство се използва прекрасно в съвременни дрехи, в текстила за дома. Пожелавам ви да обикнете старината. Това наследство е наше. Изучавайте го, ходете в музеи и галерии, следете информация за него и съм убедена, че ще откриете неща, които само вие и за пръв път ще забележите. Ако имате такива интереси и ги запазите в бъдеще, мисля, че ще си създадете много радост. Пожелавам ви от сърце да обичате изкуството и съвременното, но особено старото, да се занимавате с него дори само за радост на душата“, пожела доц. Лозанова на търновските ученици.
Поредната приказка за килимите бе организирана от образователния експерт Марияна Георгиева. Срещата е част от уъркшопа „Културно многообразие“ по проект „EU COOLтура“, който Българското училище за политика създаде и изпълнява с подкрепата на ЕС. Получените нови знания за орнаментите в килимите учениците ще използват при изработката на различни продукти, в които свързващата нишка ще бъде мотиви от килими.
На този линк може да изгледате цялото видео от срещата на доцент Лозанова и учениците от Професионалната гимназия по моден дизайн във Велико Търново.
Мулти култи: Арменка и холандец говориха за символиката на килимите по нашите земи
Холандецът Якоб Ван Бейлен влезе в ролята на учител в Професионалната гимназия по моден дизайн във Велико Търново. Яп, както го наричат многобройните му приятели в старата българска столица, разказа за техниките на изработка на старите български килими и символиката в тях. Познанията си той е трупал с години, докато е издирвал и събирал у нас и в чужбина български килими. Днес колекцията му от килими наброява близо 590 експоната. Учениците от специалност „Моден дизайн“ в гимназията получиха нови знания за отделни школи в килимарството в България и за техниките на създаване на чипровските и котленските килими. „При чипровските килими геометричните орнаменти са направени от диагонални линии, а при котленските – от малки квадратчета“, разказва Якоб. Различните стилизирани фигури върху тях имат значение. Птицата означава свобода, гнездото – семейство, защита, сигурност. „Но значението на повечето фигури е забравено или е натоварено с друг смисъл в по-късни периоди“, обяснява Якоб Ван Бейлен, който и показа на учениците част от старите си килими от своята колекция.
Интересна презентация за арменските килими, макар и от разстояние, направи и Хермина Емирян. Тя разказа за най-стария оцелял килим – килимът „Пазирик“, който е открит в гробница в Сибир, датираща от V в. В момента се намира в Ермитажа. Въпреки, че има много култури, които си го приписват, той се смята от много експерти за кавказки и по-специално арменски. Изтъкан е с типичните арменски двойни възли и червените нишки са направени по арменска технология. Според експертите този килим е бил погребален. До 1920 г. в арменските килими има предимно християнски мотиви. Когато Армения е била част от СССР, използването на религиозни символи в изкуството е било силно ограничено или забранено. Традиционното използване на кръстове и други религиозни мотиви в килимите започва отново след разпадането на СССР и продължава и до днес. Други фигури, които могат да се видят върху арменски килими, са различни версии на дракони и орли.
Интересната приказка за килимите на живо и онлайн бе организирана от образователния експерт Марияна Георгиева. Срещата е част от уъркшопа „Културно многообразие“ и от проект „EU COOLтура“, който Българското училище за политика създаде и изпълнява с подкрепата на ЕС. На нетрадиционния урок присъстваха също и Георги Гърев, зам.-директор по учебната дейност, инж. Марияна Иванова – старши учител по професионална подготовка, Цветелина Тутовска-Милчева и Галя Николова – художници и преподаватели по дизайн на облекло. Получените нови знания за орнаментите в килимите на различни етноси ученици от специалност „Моден дизайн” ще използват при изработката на различни продукти, които също са заложени в проект „EU COOLтура“ и ще бъдат показани на заключително събитие в София.
